Здраве

Полът, възрастта и гените влияят на дълголетието

В рамките на мащабно проучване върху мишки изследователи от École Polytechnique Fédérale de Lausanne са идентифицирали специфични гени, свързани с дълголетието, които зависят от пола и възрастта. Учените също така са установили, че храненето в ранна възраст оказва значително влияние върху продължителността на живота при модела на мишки.

Въпреки че никой не може да предвиди колко дълго ще живее, фактори като генетика, начин на живот, пол и етническа принадлежност могат да повлияят на дълголетието на човека. Това изследване е публикувано в списание Science, пише в своя публикация сайтът medicalnewstoday.

com.

Пол и продължителност на живота

В продължение на години учените изследват кой пол живее по-дълго – жените или мъжете. Досегашните изследвания показват, че в повечето части на света жените живеят по-дълго от мъжете. Скорошно проучване също така показва, че физически активните жени могат да живеят по-дълго, независимо от гените си. 

Центровете за контрол и превенция на заболяванията (CDC) оценяват продължителността на живота на жените в САЩ на около 79 години, в сравнение със 73 години при мъжете. Някои причини, поради които мъжете могат да имат по-ниска продължителност на живота от жените, включват: по-висок процент на професионално нараняване и смъртност, по-малка вероятност да отидат на лекар, по-висок риск от сърдечносъдови заболявания, повишен риск от самоубийство, по-честа употреба на прекомерно количество алкохол.

Въпреки че жените могат да живеят по-дълго от мъжете, изследванията показват, че дамите са по-податливи на определени заболявания от силния пол, което в крайна сметка може да се отрази на продължителността и качеството им на живот. Сред тях са инсулт, депресия, болест на Алцхаймер и автоимунни заболявания, като множествена склероза и ревматоиден артрит.

Как генетиката влияе на продължителността на живота

В това проучване е използван мащабен модел, включващ повече от 3000 генетично разнообразни мишки. Изследователският екип идентифицирал специфични генетични локуси (физическото местоположение на определен ген върху хромозомата), свързани с дълголетието. Освен това изследователите установили, че някои от тези специфични гени са различни, в зависимост от това дали мишката е мъжка или женска. Някои гени не влияели на продължителността на живота, докато мишката не достигнела определена възраст. Това се наблюдавало изрично при мъжките мишки. 

Според д-р Марун Бу Слейман, учен от Лабораторията по интегративна системна физиология към Федералната политехническа школа в Лозана и водещ автор на това изследване, той не е бил изненадан, че са открити различни генетични локуси, определящи дълголетието на мъжките и женските мишки. 

„За първи път това е доказано при други видове, по-специално при Drosophila melanogaster – казва той. – Второ, смъртността при мъжките и женските екземпляри е различна – вторите живеят по-дълго от първите. А при мъжките екземпляри има вълна от ранна смърт поради стреса, свързан с йерархията на доминиране.

Трето, историята на живота на мъжките и женските индивиди е различна, както и техният имунитет, ендокринология и метаболизъм. И накрая, много от интервенциите, които удължават продължителността на живота при мишките, го правят по специфичен за пола начин. Ето защо е необходимо систематично да се оценяват признаци като дълголетие при всеки пол поотделно.“

Телесно тегло и хранене в ранна възраст

Освен това в рамките на проучването д-р Бу Слейман и екипът му открили известно припокриване между генетичните локуси на дълголетието и специфични гени, свързани с телесното тегло и растежа. Изследователите установили също така, че качеството на храненето в ранния живот играе важна роля за това колко дълго живеят мишките. 

„Дълголетието е един от най-сложните фенотипове, тъй като е резултат от много взаимозависими процеси или компоненти, някои от които могат да имат по-голямо влияние върху единия от половете. Ето защо не е изненадващо, че генетичните ефекти върху отделни процеси биха довели до различни резултати по отношение на дълголетието“, казва д-р Бу Слейман. 

и във Фейсбук/media/source/202210/1665652800_23_01.jpg“ title=“undefined“>

Като се има предвид, че телесното тегло и храненето са фактори, които могат да се променят, може ли това да подтикне към дискусия между медицинските специалисти и пациентите за подобряване на дълголетието на човека? Д-р Бу Слейман казва, че не – истинският фокус трябва да се измести от продължителността на живота към ефективността на здравето, или колко дълго човек живее без болести. 

„Вероятно е продължителността на живота и на здравето да имат някои общи генетични компоненти и следователно познанията за едното биха допринесли за другото – обяснява той. – Научната общност ще трябва да работи усилено върху разбирането на връзката между ранното хранене, растежа, здравето и продължителността на живота, преди да достигне до нови насоки и препоръки за „оптимален“ растеж. Един ден може би ще имаме персонализирани препоръки, основани на генетиката“, добавя д-р Бу Слейман. 

Положителни промени за дълголетие

Д-р Скот Кайзер, гериатър и директор на гериатричното когнитивно здраве в Тихоокеанския институт по неврология към здравния център „Провидънс Сейнт Джон“ в Санта Моника, Калифорния, заявил, че макар това да е „завладяващо изследване“, което подсилва идеята, че дълголетието е сложно, е важно да се помни, че това все още е проучване върху мишки. 

Дълъг е пътят от лабораторния модел на мишка до реалния живот при хората и разкриването на тайните на човешкото дълголетие. Но това са важни стъпки – всичко е част от пътуването. Вникването в по-доброто разбиране на различията между половете в животинските модели при различните видове е изключително важна работа.

Този вид работа може да даде ключови биологични прозрения, но също така да бъде важна стъпка по отношение на информирането за откриването на лекарства, което в крайна сметка може да доведе до нови лечения, които да помогнат на хората не просто да живеят по-дълго, но и по-добре по отношение на повече години, в които са жизнени, активни, ангажирани и без болести“, казва д-р Кайзер. Той се съгласява, че има жизненоважни връзки между храненето, физическата активност и дълголетието. 

„Храненето оказва влияние върху продължителността на живота и може да повлияе на нашите гени за дълголетие – продължава той. – Това не бива да ни изненадва – ако има нещо друго, то трябва само да насърчи хората да се фокусират повече върху здравословното хранене през целия си живот.“ 

Д-р Кайзер обаче подчертава, че хората не трябва да мислят, че е твърде късно да правят някакви промени, тъй като това проучване се отнася за храненето в ранна възраст. 

„Никога не е твърде късно да направите нещо, което може да повлияе положително на качеството и продължителността на живота ви. Най-важното нещо, което можем да направим сега, е да се съсредоточим върху поведението, за което знаем, че може да повлияе положително на това колко дълго ще живеем, като например здравословно хранене и редовни физически упражнения.

Приоритизиране на здравословните взаимоотношения, защото знаем, че самотата и социалната изолация са свързани с преждевременна смъртност. Фокусираме се върху това да живеем пълноценно и да имаме силно чувство за цел. Добър сън, отказ от цигарите – тези неща, за които знаем, че могат да повлияят на това колко дълго и добре ще живеем“, добавя д-р Кайзер.

Борис АЛЕКСАНДРОВ

Related Articles

Back to top button