Здраве

Д-р Георги Иванов: Инфарктът на бъбрека протича подобно на сърдечния

Д-р Георги Иванов завършва Медицински университет – София с пълно отличие, за което е удостоен с наградата „Златен Хипократ” на Випуск-2016. Оттогава е част от екипа на Клиниката по урология в УМБАЛ „Александровска”. От 2020 г. заема длъжността асистент в Катедра „Урология“ на Медицинския факултет към МУ-София.

  Член е на Европейската асоциация по урология, Българското урологично дружество, Световната урологична асоциация (SIU). 

Научните интереси на д-р Иванов са в областта на онкоурологията. Автор и съавтор е на множество статии в различни направления на урологията.

Една от основните функции на бъбреците е елиминирането на някои отпадъчни продукти, както и на излишната вода, токсини и други опасни вещества. Освен това, бъбреците регулират нивото на pH и различни микроелементи. Те произвеждат хормони, които са отговорни за кръвното налягане и контролират производството на червените кръвни клетки. Друга важна функция на бъбреците е активирането на форма на витамин D, която помага на тялото да абсорбира калция.

Някои от най-честите бъбречни заболявания са уролитиаза, гломерулонефрит и инфекции на пикочните пътища. Има обаче още една диагноза, за която малко хора са чували. Става дума за инфаркт на бъбреците. Затова днес разговаряме с д-р Георги Иванов, уролог.

– Д-р Иванов, какво състояние е инфарктът на бъбреците? Много повече се говори и пише за инфаркта на сърцето, а това заболяване остава непознато за повечето от нас? 

– Инфарктът на бъбреците протича подобно на сърдечния инфаркт. Това е състояние, при което се получава емболия или запушване на артериите на бъбрека (реналните артерии), което от своя страна, води до настъпването на исхемия в тъканите на бъбрека. По този начин се уврежда бъбречната функция. Тоест, това е състояние с остро нарушаване на артериалното кръвоснабдяване на бъбрека.

– Защо при някои хора се засягат кръвоносните съдове на сърцето, а при други – на бъбрека? Тоест, кои фактори и основни причини способстват развитието му?

– Въпросът е добре поставен, защото двете състояния са свързани. Всъщност, бъбречният инфаркт е доста рядко състояние, което според редица източници и проучвания, може да се докаже в не повече от части от процента на случаите с пациенти, които преминават през спешните отделения. 

Тоест, рядко се случва, но истината е, че когато се получи това състояние, най-вероятно е свързано с сърдечно заболяване. В тази връзка, основните рискови фактори за възникването на инфаркт на бъбрека са сърдечносъдовите заболявания, като предсърдно мъждене, клапни пороци на сърцето, атеросклеротична болест.

И по-рядко, различни състояния с нарушаване на кръвосъсирването, тоест, когато има хипер коагубилитет на кръвта. Например, при тромбофилия или сърповидно-клетъчна анемия и т.н. Още по-рядко може да се свърже с различни васкули (възпаления на съдовете) или дисекация на аортата. 

Рисков фактор е и наличието на септично състояние – бактерии в кръвта и формирането на т.нар. септични емболи. Тоест, изброихме доста причини, които могат да доведат до това рядко състояние, но на първо място сред тях, без съмнение, стоят сърдечносъдовите заболявания.

– Летните месеци крият ли по-висок риск от настъпване на инфаркт на бъбреците?

– Те по-скоро повлияват друго заболяване, което уврежда съдовете на бъбрека – бъбречната венозна тромбоза или тромбоза на реналната вена. Точно това състояние се влияе от високите температури и дехидратацията на пациента. А бъбречният инфаркт се свързва по-скоро със запушването на артерията на бъбрека, като рисковите фактори за тези две състояния са различни както по клиниката си, така и по терапията.

– Какво може да предизвика появата на бъбречна венозна тромбоза?

– Досега изброихме рисковете за възникване на инфаркта на бъбрека – при запушване (оклузия) на реналната артерия. Но бъбречната артерия не е единственият съд на бъбрека – има и вени, които също могат да бъдат запушени при различни състояния и да се получи тромбообразуване в бъбречната вена. 

Това състояние вече се определя като тромбоза на реналната (бъбречната) вена. Развитието й се свързва основно с няколко характерни за състоянието причинители, единият от които може да бъде тежката дехидратация, особено в условията на летните жеги – за нея вече говорихме. В риск са най-вече децата, пациентите, които са с увредено здраве и възрастните хора с отслабен организъм. В по-малка степен може да бъдат засегнати и здрави хора.

Други причини, които могат да доведат до образуването на тромб в бъбречната вена, са в голяма степен бъбречните заболявания, като гломерулонефритите – възпаленията на глумерола, които протичат с т.нар. нефрозен или нефротичен синдром. Сред тях са още и мембрано-пролиферативният гломерулонефрит или гломерулонефрит с минимални изменения, както и други такива специфични състояния, които се лекуват вече от нефролозите, а не от уролозите. 

Тези заболявания обикновено протичат с бледи, студени отоци, особено в областта на лицето и на долните крайници, с повишено отделяне на белтък в урината – над 3 грама за 24 часа. Вследствие на това се развива и хипопротеинемия – нисък белтък в плазмата на кръвта.

По време на този процес се губят и различни фактори, които спират кръвта да се съсирва, като например, антитромбин 3 и др. Това е начинът, по който се повишава активността на кръвосъсирването и може да се образуват тромби на различни места, включително и в бъбречната вена. Така възниква нефрологичният синдром, в който се включват тези три белега. 

Иначе, от чисто урологична гледна точка, тромбоза на бъбречната вена може да се получи в следните два случая. Първо, при бъбречно-клетъчен карцином – тумор на бъбрека. С напредването на заболяването е възможно бъбречният тумор да създаде туморен ембол или да се разпространи във вената на бъбрека и по този начин тя да тромбозира.

Впоследствие той може да продължи своето развитие и дори да тромбозира долната празна вена, което вече доста усложнява хода на заболяването. 

Второ, след бъбречна трансплантация. Това е нещо, за съжаление, което сме виждали в нашата клиника, тъй като провеждаме част от трансплантациите в България. Когато има реакция на отхвърляне на графт или на трансплантирания бъбрек, тя често протича с имунно медиирана, предизвикано от имунната система, тромбозиране на бъбречната вена. По този начин се увреждат функциите на трансплантирания бъбрек. Има и други състояния, които могат да доведат до тромбоза на бъбречната вена, но това са основните.

– Има ли различни видове тромбоза на бъбречната вена?

– Основният начин, по който може да ги класифицираме, е по-скоро във връзка с етиологията или с причинителя им. Тоест, тези неща, които изброихме. Самото състояние протича по един и същи начин – образува се тромб в бъбречната вена, по-бавно или по-бързо, и това води до различна клинична симптоматика. 

Ако формирането на този тромб е по-бавно, може да протече дори без симптоми, докато не се увреди бъбрекът. А, ако се дължи на нефротичния синдром, най-вероятно тромбозата във времето ще бъде комбинирана със симптоми от самия синдром, като тези, които вече посочих – отоци, белтък в урината, може да има повишено кръвно налягане и т.н. 

Възможно е това състояние да се прояви също така и с болка в поясната област, с кръв в урината – макроскопска хематурия (кръв в урината, която се доказва само лабораторно) или микроскопска хематурия (когато урината не е оцветена видимо в червено). Освен това, ако тромбозата на реналната вена се дължи на тумор, може да има клинични симптоми от самия него, като например, отслабване на килограми, отново болка в поясната област, кръв в урината – микро- или макроскопска хематурия. 

В общи линии, една тромбоза на бъбречната вена може да я разделим на видове, според това каква е подлежащата причина за нея, дали е симптоматично протичаща или асимптомна.

и във Фейсбук/media/source/202208/1660553643_12_1.jpg“ title=“undefined“>

– Как се поставя диагнозата? Има ли някакви специфични изследвания, които трябва да се проведат?

– Както при инфаркта на бъбрека или артериалната емболия на бъбрека, така и при тромбозата на бъбречната вена, от основно значение са образните изследвания. Става въпрос най-вече за компютърна томография или т.нар. скенер с приложение на контрастна материя, за да се изобразят съдовете. Може да се направи и директно, чрез протезиране на артерия или на вена – т.нар. венография или артериография. 

В този случай контрастът се прилага директно в кръвоносния съд, за да се установи дали е запушен или не. Това изследване се прави от инвазивни кардиолози или от образни специалисти, които са специализирани в тази насока за инвазивна дейност. При това състояние ядрено магнитният резонанс не е толкова показателен. Ехографията може да ни бъде от помощ за поставянето на диагнозата, но и тя не е толкова специфична. 

По-скоро може да ни покаже, че нещо се е случило с бъбрека. Затова е най-добре диагнозата да се уточни с някои от по-горе изброените методи. Това е едно от нещата, за които съм ви благодарен, че ми давате възможност да поговорим за тези състояния – тромбозата на бъбречната вена и инфаркта на бъбрека. Тъй като са редки заболявания на бъбрека и поради това, че симптомите им се припокриват с други състояния, като например, пиелонефрит и бъбречна колика, съответно и специалистите мислят за тях по-рядко. 

Освен това, те могат да протекат в комбинация с някои от заболяванията, които ги предизвикват – гломерулонефрит, тумор на бъбрека, травма или предсърдно мъждене, дисекация на аортата, което допълнително да затрудни диагностиката им.

Има и редица състояния, които могат като усложнение да доведат до тромбоза на бъбречната вена или бъбречен инфаркт, но да останат неразпознати и това да доведе до трайна и в крайна сметка, до непоправима увреда на бъбрека. Проблемът може да се окаже много сериозен, ако са ангажирани и двата бъбрека. Нараства рискът от развитие на бъбречна недостатъчност, а впоследствие – и от провеждане на хемодиализа.

– При бъбречния инфаркт или при тромбозата на реналната вена е по-голям шансът да се възстанови функцията на бъбреците?

– По-скоро това, което можем да кажем със сигурност, е, че от двете заболявания, които коментирахме, бъбречният инфаркт е по-лошото състояние, по-опасното, тъй като протича със запушване на артериалното кръвоснабдяване на бъбрека. Ако бъде прекъснато изцяло, бъбрекът не може да функционира и няма как да настъпи каквото и да е било възстановяване, ако не сме предприели някаква терапия. 

За разлика от инфаркта на бъбреците, тромбозата на реналната вена рядко може да бъде запушена изцяло и да доведе до такова тежко увреждане на бъбрека. По-скоро в този случай можем да очакваме някакво възстановяване във времето, но всичко зависи от това доколко рано се е разпознало състоянието и се е започнало лечение.

Прогнозата ще е по-добра и ако патологичният процес е ангажирал само единия бъбрек, защото дори изцяло да се загуби функцията му, ако другият е здрав, може да замести работата на болния. Това е една от другите причини, поради която е хубаво пациентите, които знаят, че имат или са страдали например от пиелонефрит, гломерулонефрит, бъбречно-каменна болест или друго бъбречно заболяване, да си правят ежегодни прегледи при нефролог или уролог, за да са сигурни, че нещата са наред в момента.

– По-различна ли е терапията, която прилагате, при инфаркт на бъбрека и при тромбоза на бъбречната вена?

– Ако започнем с лечението на тромбозата на бъбречната вена, при това състояние обикновено може да се стартира с терапия с антикоагулант 

Например, с хепарин перфузор титрирана доза или нискомолекулярни хепарини. Но този вид терапия би трябвало да се извърши в кардиологична клиника, а не от уролог. 

В комбинация обикновено, с т.нар. АСЕ-инхибитори или блокери на ангиотензиновия рецептор. А в случаите, когато освен това има и некроза или нефротичен синдром, той трябва да се лекува като основно заболяване.

Това, което мога да кажа в по-големи детайли, е, ако тази тромбоза на вената се дължи на тумор. Както вече споменах, това е една от причините за развитието на тромбоза на бъбречната вена. Тогава като цяло, нямаме голямо колебание за това какво трябва да се направи. Ако общото състояние на пациента позволява и туморът не е метастатичен, за пациента е по-добре да бъде опериран.

Тогава се извършва нефректомия, тоест, отстраняване на бъбрека, заедно с тромба, предизвикал запушването. В някои по-редки случаи прилагаме и частична резекция – отстраняваме само тумора. Но за съжаление, пациентите със запушване на бъбречната вена от тумор обикновено са в по-напреднал стадий и не са показани за запазване на бъбрека, тоест, извършва се нефректомия. 

По отношение тромбозата на реналната вена при трансплантирани пациенти, с отхвърляне на графта или запушване на бъбречната вена, за съжаление, в тези случаи е много трудно да се преборим и да запазим трансплантирания бъбрек. Обикновено, при тях също се налага да бъде отстранен графтът, защото вече е започнал процес за отхвърлянето му от тялото на пациента.

А, когато говорим за инфаркта на бъбрека, ако се хване в ранните часове от настъпването му – от 3 до 12 часа, и при положение, че лекуващият лекар мисли за това състояние, може да се направи тромболиза от инвазивен кардиолог. Лечението се прилага със специални медикаменти, с помощта на които да се разгради тромбът ендоваскуларно – през кръвоносния съд да се направи тромбектомия, за да се извади тромбът от артерията и по този начин тя да се отпуши.

Ако това не е възможно или е минало твърде много време – повече от 12 часа, по-добре е при пациента да се започне антикоагулантна терапия с хепарин например, или с негови производни, за да се възстанови и осигури нормалното кръвоснабдяване на бъбрека. Впоследствие задължително трябва да се проследи състоянието му чрез съответните изследвания.

Инфарктът на бъбрека протича обикновено с по-изявена клинична картина – възниква остро, със силна болка в поясната област, възможно е да има и кръв в урината. Много по-рядко може да е асимптоматичен или с по-завоалирана клиника. Затова е важно при подобна симптоматика да не се изключва и възможността от развитие на инфаркт на бъбрека.

В заключение мога да кажа, че като цяло, при тези две състояния, поради факта, че имат изключително широка и разнообразна етиология – могат да се предизвикат от много заболявания, се прилагат различни методи на лечение. Най-добрият вариант за пациентите е да се диагностицират и лекуват от екип от специалисти, включващи уролог, нефролог, кардиолог, дори и съдов хирург.

Милена ВАСИЛЕВА

Related Articles

Back to top button
parvathy hot pornflex.org hindi video sexy sexy tamil college girls nude porngonzo.mobi hot sex movie malayalam sax com orgypornvids.net xxx sexy video mp3 juice.cc porndorn.info mallu scandal sex videos of father and daughter teenextube.mobi sexy open bf سكس بنات مصرى sexesursexe.com مايا خليفه عاريه siro-593 素人av体験撮影149 javstar.mobi 小倉奈々 エロ ang probinsyano march 16 2022 full episode teleseryegroup.com abot kamay na pangarap dec 5 2022 www.indianhotsex.com borwap.pro bangla chuda chudi xvideo japanies pornframe.net marati sexi free sex malayalam lazoom.mobi youtubesexy bangla sex 3gp porndor.org hindisexstoris www xxx xvideo com japaneseporntrends.com xnxx audio بنت عريانه sextrax.org سكس فنزويلا xnxx con hd videoxlist.mobi nazriya nazim hot